отзиви за Програмата

Благодарни сме от все сърце на всеки един Участник за добротата, щедростта и доверието, с които ни дариха. За нас бе чест и огромно удоволствие да ви имаме до нас. Поклон пред смелостта ви да тръгнете и вървите по Пътя на Промяната. Гордеем се с вас и вашите вдъхновения, последвали след вашите приключения на Острова на Промяната. Благодарим от все сърце за Приятелството, с което ни дарихте, за щедростта в отношението ни към нас, за уважението и вниманието, които съпътстваха всеки ваш ден с нас.

Веско и Теди Янкови

Януари 2018

Тайланд се оказа едно страхотно преживяване!  Въпреки първоначалните притеснения преди отпътуването, още със стъпването на Острова на Промяната, както го назоваха Ади и Милен, те веднага ни поеха в своите ръце и не ни пуснаха да се почувстваме необгрижени до края на нашето отпътуване. Те така ни очароваха и предразположиха, че ние забравихме за всички притеснения, които съпътстваха мислите ни месеци преди да стегнем куфарите.

От нас се изискваше да се отпуснем и да се радваме на всекидневните грижи и внимание, с които Ади, Милен и Стефи ни дариха.

Къщата на Промяната бе изключително уютна и приветлива, изпълнена с дружелюбие и веселие. Със събуването на зимните ни обувки пред нейния праг, си дадохме сметка, че ни очаква нещо наистина вълнуващо – точно както Ади и Милен го бяха презентирали пред нас месеци преди това.

Отрупаната маса с екзотични плодове, чашата прясно изцеден сок в ръка…пъстротата на картините по стените…всеки ден бе изпълнен с вълнение за предстоящото, за онова, което все още не бяхме опознали, видяли или разбрали. Всеки ден носеше смисъл – йогата, плуването, закуската, разговорите за здраве и какво ли още не… Така ни се иска да разкажем за всеки един наш ден, преживян там, далеч от дома ни в София, но това е невъзможно, защото сетивата ни са пренаситени и не знаем откъде да започнем и дали някога ще свършат нашите спомени…прекрасни спомени…

Всеки, който иска да види – ще види. Всеки, който иска да разбере – ще разбере. Всеки, който иска да намери – ще намери. Ади и Милен ни показаха извора на Здравето. Ние живяхме с тях 23 дни, по време на които видяхме как те се грижат за себе си – за своето здраве – физическо и душевно, как обгрижват взаимоотношенията си, как се грижат за другите. Ади, Милен и Стефи благорадим ви от сърце за вдъхновението, за грижата, за съпричастността и за веселието. Не ни стигна! Искаме отново в Рая, наречен Островът на Промяната. Ще се срещнем отново там и през 2019.

Райна Зечири

Март 2018

Скъпи мои, знаете че не мога да бъда кратка, а и jet lag ме покори… т.е. имам време. Та сега в пълно съзнание и с бистър ум искам да споделя с вас - моето по-голямо приятелско семейство това, което, когато напуснах Острова на Промяната, изпълни моята същност.

Хора, всички вие със своята индивидуалност ме допълнихте, провокирахте спотаени в мен възможности и ми дадохте поле за изяви - къде със смях , къде с усилия, но все положителни и ползотворни. Много си благодарихме лично и на живо, но за това преживяване ще пишем още дълго, защото винаги ще се намери нещо, което сме пропуснали или забравили.

Ей, хора, прекарахме вълшебни 23 дни! Спортувахме, танцувахме, пяхме, пътувахме, смяхме се, плакахме, разказвахме и споделяхме, медитирахме на плажа, ядохме плодове до пръскане и пазарувахме до насита – ей, не се спряхме... Бяхме Ние – Ние, които искаме да се променим, за да докажем на себе си, че го можем и най-вече че го искаме. Искаме да бъдем Здрави готини момичета, пълни с енергия и добро настроение, усмихнати и излъчващи Здраве и увереност. Ние го можем, нали скъпи мои. Обещахме си да се поддържаме и споделяме нови полезни неща и занапред в името на нашето Здраве, в името на самите нас и нашите близки, които много ни обичат, нали!?

Благодаря ви за помощта с багаж, носене, сваляне, качване и всички други товаро-разтоварни дейности, свързани с моите куфари и багаж, и самата мен. Липсва ми всичко и всеки един от вас. Гушнах Борето (моят домашен любимец) и бях готова да се върна, за да се съберем отново на този Остров и да си запеем нашата песен “…за стара любов до край, за миналите дни…“ … и за чашата нежност... Може да ни стане сигнал, а? И навсякъде, където чуем този рефрен, да се озъртаме, да си спомняме и да разказваме с Любов и с малко, ама много малко, тъга и с 2-3 сълзички и най вече с гордост от себе си и това, което постигаме вече всеки ден.

Цанови вие сте Мотиватори! Вие сте толкова различни, но и толкова еднакви и устремени в постигане и гонене на Целта, която сте си поставили, а именно: да помагате на хората да са здрави като им покажете Пътя. Ади , Милен и Стефи обичам ви! Всеки един от вас се раздаде на макс, и затова резултатите са налице.

Бъдете здрави, за да пръскате смелостта и вярата, която носите в себе си, и раздавате с открито сърце! Мими, Венци, Крис и Суз, чувствам ви още по-близки от момента, когато вчера се разделихме. Оставаме си пак същите, нали? Усмихнати и позитивни!

Сузана Хартлехнерт

Март 2018

Скъпи момичета, скъпи Милен, преди седмици, хванати ръка за ръка и водени от нашите Вдъхновители, поехме по Пътя към заветната цел - Живот. Този Път не от най-леките, нито е от най-равните, но е чист и сияен, а може би и вечен. По него няма тръни и бодли, по него се ходи бос само с Любов и Вяра в сърцето, здраво прегърнали нашия Собствен Живот. Та нали той е най-важен!

Пожелавам ви, мили съмишленици, а също и на себе си, да следваме посоката, да преодолеем неравностите и височините, както ги преодоляхме по пътя за водопадите на Острова на Промяната. Помните ли?

Благодаря на Стефи, Ади и Милен за всички моменти, за вкусната храна, за много родните емоции, за смеха и за сълзите, и за Уроците, които взимам със себе, а те съвсем не са малко. Моят куфар няма помръдване.

Желая на всички ни ДългоТрайно Здраве и Дълъг Живот! 

Да сме вдъхновени! Да сме последователни! Да се грижим ПЪРВО за себе си! Да се обичаме, точно такива каквито сме, защото сме уникални!

Благодаря на всички ви и до нови срещи!

Да бъде!

Евелина и Росен Борисови

Февруари 2018

Ади, Милен и Стефи,

С това си писмо до вас бихме искали да изкажем най-искрените си благорадности за всичко, което ни се случи с вас на Острова на Промяната. За всички Авторски предавания*! Вие бяхте изключително гостоприемни и вдъхновяващи. С вас се смяхме от все сърце и душа, и благодарение на Стефи вече държим „…далеч ушите от раменете…и можем повече, защото знаем повече…“. Благодарим ви за отдадеността, грижата и търпението. Беше вълшебно!!! Ще се върнем в Къщата на Промяната през 2019 с огромно удоволствие! ДА БЪДЕ!!!

(*под „Авторски предавания“Семейство Борисови визират създалото се по време на техния заход неспиращо хумористично веселие със собствен характер и заряд, неповторимо извън рамките но Острова и Програмата)

Каталина и Валери Кръстеви

Февруари 2018

Катето: „…нямам думи…какво да кажа…чувствам само това, че не искам да си тръгвам. За нищо на света не искам да си тръгвам за България! Искам да съм си тук, с вас, в нашата си къща, на нашия си плаж…заедно… Това е най-хубавото ми преживяване за целия ми живот!“. Ние: „Стига де ,Кате, как най-хубавото!? Та вие сте пътували толкова много с Валето …“. Катето: „…ами как - ето така…казвам ви: НАЙ-ХУБАВОТО! Вале, дай да останем още един заход, моля те! Моля тееее…“ Валето: „Кате, трябва да се прибираме! „ „Е защо да трябва?! Едно време като ме подлъга да се омъжа за теб с онзи сладолед от цикория, аз …какво…дърпах ли се? Нека да останем….моля тееееее...“ И така…до късно вечерта в края на февруари 2018 година, когато си казахме „…довиждане до България…“ със Семейство Кръстеви.  

Ваня и Слави Бардарови

Декември 2018

Здравейте, приятели на Ади и Милен! Здравейте, Приятели на Здравето!

През месец април 2018 година присъствах на обща лична среща с Ади и Милен в техния дом, по време на която те ни разказаха за тяхната Оздравителна програма на остров Ко Самуи в Тайланд. Реших се на тази среща, тъй като в началото на 2018 година бях оперирана от тумор на гърдата, и бях тръгнала смело, и дръзновено по пътя на пълната промяна. Бях тръгнала по Моя Път най-вече под ръка с твърдата, силната и истинската любов и Вяра в Бог, без страх, без никакво колебание и връщане назад. Аз истински повярвах, че съм изцелена. Аз взех твърдото и ясно решение, че никога вече няма да се върна назад, че няма да се самосъжалявам за нищо,  и че ще се новородя отгоре и превърна в Сътворец на собствения си живот, заредено с Божия воля, Истина и Свобода.Път назад не съществуваше вече за мен. С режим на ново хранене, детоксикация на организма, гладолечение, много движение и спорт и най-вече чисти помисли. Така изчитайки доста книги и материали, срещайки не случайно хора единомислещи с мен, преодолявайки най-страшния враг страха,аз чух от един приятел за Милен и Ади и победата им над болестта. Така прочетох книгите им и се озовах на тази лична среща там у тях в една чудно подредена къща. Аз почти веднага може би месец след операцията бях взела непоколебимото си решение да не правя химиотерапия, лъчетерапия и хормоно, като превантивно следоперативно лечение. Казах си, че Волята е Божия, че аз се доверявам напълно на Създателя и че ще променя живота си, навиците и отношенията си с другите и със себе си. И тогава чух от семейство Цанови за оздравителната програма и взех мигновено спонтанно решение да замина на тази оздравителна програма, защото знаех, че ще зарвърдя всичко, което вече изпълнявах в името на здравето, ще се докосна до един непознат, екзотичен и различен свят и ще се срещна със съмишленици, с които ще обменим и обогатим мисли и дела. Средствата и времето нямаха значение, защото, когато чивек пожелае нещо с искрено и чисто сърце да го направи, то се случва. И така се озовахме с моя съпруг, на когото Благодаря, обичам го и го ценя, защото напълно и безрезервно ме подкрепя във всичко, на остров Ко Самиу заедно с цялото семейство Цанови и другите участници в първия заход. И сега бих искала да изкажа своята огромна благодарност за безупречната организация, всекидневното обгрижване, за топлите и дълбоки разговори, за спортния ритъм в йога и кардио упражнения, за невероятната храна и изящното подреждане на плодове и ястия , за хумора, звънкия смях и чудните разходки из острова. На Лени тяхната малка дъщеря, която е толкова истинска, първична и пряма, за лудешкото ни и незабравимо плуване до другите острови сред пъстроцветните рибки и причудливите коралови рифове... Всеки ден идваха две прекрасни същества със сртанни имена- Ям Ям и Бик, които само след молитва към Буда ни правеха в техния стил тайландки медицински масажи, с които сякаш се пренасяхме в друг свят. Всяка сутрин рано всички заедно посрещахме изгрева с молитви и специални дихателни упражнения и после йога, която ни я провеждаше Стефи - едно нежно, чудно и любящо цвете/което Бог докосна и отвори сърцето й по чуден начин/ след това музика, батути или топки с Ади, с която бурно се потяхме всички с много смях, шеги, емоция и веселие. После идваха разговорите за здравето и за болестите и как да ги победим всеки разказваше и взимаше активно участие, следваха масажи, море, плаж. Всеки ден беше изпълнен с много динамика, но и с много поводи за размисъл и обновяване на ума. Благодарна съм, че бях сред съмишленици, с които можехме и споделяхме съкровени и лични неща от нашието житейско ежедневие,за здраве, за оздравителни програми, за книги, поезия и за много, много любов... Всеки по разлипен начин докосна сърцето и душата ми и остави част у себе си в мен... Благодаря най-чистосърдечно на Милен и Ади за организацията, мотивацията и всеотдайноста при провеждането на Оздравителната програма, в която бях и аз участник и бих искала да има повече хора имащи проблеми и болести, както и здрави, които смело да тръгнат затам, да загърбят проблемите си, да се усмихват много и дръзновено и да пожелаят да участват със сърце и душа, за да може после преродени и заредени със слънчева обич, енргия и страст да продължат да живеят с ясната мисъл, че са тръгнали по правилната пътека на Божията любов, Здравето, Светлината и незабравимите мигове на най-великото нещо Животворящия наш Живот....

Мая Х.

Декември 2018

Имах шанса да бъда един от участниците в първия заход на Програмата " Живей 21 дни с Ади и Милен Цанови - ПРОЕКТ ЗДРАВЕ". Малко са думите, с които бих могла да предам всичките си впечатления и възхищението си от тези млади хора! Те не пожалиха усилия в предаването на личния си опит към нас, насочваха ни и ни водиха по пътя на промяната с душа и сърце, обгрижваха ни и ни глезиха като техни деца. Сърдечно благодаря на Ади и Милен за безкрайното им търпение, хуманност и гостоприемство. Бих искала да окуража всеки, който се нуждае да промени начина си на живот по една или друга причина , да им се довери. Не мога да си представя по- добър пример и по-голямо вдъхновение от тяхното. М.Х.

Райна Н.

Март 2019

Отново на родна земя Ади. Благодаря на всички ви още веднъж за невероятната програма и преживените емоции на най-красивият остров на света!!! Поздрави! Обичам ви!!!

Алинка Паралюзова

Февруари 2019

Ади, стягаш ли багажа за вкъщи? Представям си колко ти е тъжно, че напускаш Къщата на Промяната. Аз лично дълго тъгувах за вас, за къщата и за острова. За мене беше чест да съм част от вашата програма. БЛАГОДАРЯ ВИ за грижите, вниманието и за прекрасните споделени дни! Щастлива съм че се запознах и живях с такива прекрасни, лъчезарни и слънчеви хора, ще ви нося всички в сърцето си. 

Стела и Желязко Стаматови

Февруари 2019

Ади, Милен, сигурни сме, че и на къщата й е мъчно за вас и за всички, които имахме щастието да я споделим. Всеки от нас носи тъгата по слънчевите, активни, изпълнени с много смях и веселие дни. Но сигурни сме, че надделява радостта от запознанството ни, от незабравимите емоции, от първоначалния шаш до придобитото впоследствие самочувствие на променящи се хора.
ПОКЛОН и РЕСПЕКТ за ВАС, СЕМЕЙСТВО ЦАНОВИ! Чакаме ви с нетърпение за да начертаем ЗАЕДНО следващия нов ПРОЕКТ.

Краси и Реми Русталу от Естония

Февруари 2019

Не минава и ден без да си мисля за всичко от програмата и за всички, с които се запознахме и прекарахме толкова разтоварващи моменти. Научихме мноооого за себе си и сме ХЕПИ и мноооооого благодарни, че имахме тази възможност. 
Р.С. Ремито сподели, че за него това е била дрийм ваканция, различна от досегашните !
Благодарим Ви, приятели!

Деси и Боян Колеви

Март 2019

Чак сега усетих, къде се намирам и ми стана много мъчно!
Истината е, че когато се прибрахме ни чакаха толкова много задачи, че до вчера не бях усетила, че съм се прибрала. Може би много по- рано трябваше да получите това: 
Скъпи приятели - АдииМилен!

Трудно ми е да изразя безкрайната си признателност за това, че благодарение на вас съм жива! Преди да тръгна от острова ти споделих това, Ади, но не знам колко си го приела на сериозно, а то е абсолютен факт! Ако Боби /моето прекрасно момче/ не ви беше открил и не ми беше връчил вашата първа книга с думите - Отиваме в Тайланд с тях, аз отдавна щях да съм си отишла от този Свят, вцепенена от страх! Вие ми върнахте вярата, надеждата и спокойствието с победата над страха! Защото ви има и защото бях една от вас! Накарахте ме да повярвам, че щом вие можете и аз ще мога! БЛАГОДАРЯ! С Боби обичаме да казваме, че това са най-добре похарчените пари в живота ни и това е самата истина!
Програмата ви е страхотна! Но има един недостатък ... За всички нас е крайно недостатъчна като време , искаме още и още. Като наркотик, който пробваш и вече не можеш без него. Самуи винаги ще е някаде там близо до нас, защото го носим в сърцата си! Винаги ще има една специална връзка за нас с Криси, Мими, Райнето, ти Ади и Милен, Ленката и НАШИЯ ОСТРОВ!

Някой някога ми каза , че: Любовта е най- големия лечител! А вие я раздавате без да се пестите! БЛАГОДАРЯ!

ДесииБоби