E-mail   life@bethechangebg.com

  • BG
  • ENG
  • RUS

Закон и ред

Отговорното общество е сбор от отговорни индивиди!
 

Закон и ред

  • Разпишете документа, моля. Ето тук, по-долу, при датата.
  • Какъв е този документ?
  • Че отказвате да се лекувате с препоръчаните курсове химиотерапия и лъчетерапия.
  • И защо трябва  да се разписвам някъде?
  • Защото процедурата е такава?
  • И все пак аз не разбирам защо трябва да се разписвам, че не искам да прилагам химиотерапия и лъчетерапия. Аз не смятам тези методи за лечебни и затова няма да се възползвам от тях.
  • Така е по закон.
  • Какъв е този закон?
  • Има такава процедура, когато пациентът се отказва.
  • Но защо? Аз не смятам тези методи за лечебни! Защо трябва да се разписвам на лист хартия, че не ги искам. Това е все едно да се разпишеш „по закон“ и „процедура“ някъде, че не вярваш в подписа в гражданското състояние и просто си живееш на семейни начала с партньора или просто не вярваш в брака. Това не е нормално и аз отказвам да разпиша такъв документ.
  • Трябва да го разпишете, защото, ако нещо се случи с вас, ние отговаряме.
  • Вие за нищо не отговаряте. Това е абсурдно! Къде пише, че вие отговаряте за моите решения? Аз не съм ви упълномощавала никъде в никакъв документ, за да ви от-отпълномощавам впоследствие.
  • Трябва да разпишете документа.
  • Няма да го направя! Вие се подигравате с мен. Значи вие искате да ме довършите с химиотерапията. А, ако с нея не успеете, да го направите с лъчетерапията, и аз трябва да се разпиша, че отказвам да ме „лекувате“ по този начин. Аз не съм ви молила да ме лекувате по този начин.
  • Ами, те тогава ще Ви търсят, за да го разпишете.
  • Ами, да ме търсят.

Знаете ли, че, ако се откажете от Великата тройка (т.е. всичко накуп: операция – химиотерапия – лъчетерапия) не ви дават болнични, независимо че сте онкоболен? Ако предприемете само операция, имате право на болничен. Ако предприемете само химиотерапия или само лъчетерапия отново имате право на болничен. Законът за сбор на здравни осигуровки не оповестява никъде, че това се случва. Никъде в закона не се казва, че, ако някога ни застигне болест „рак“, ние няма да имаме право на онези средства, които сме внасяли в държавната каса, за да може в даден момент от време да бъдем подпомогнати финансово, докато се грижим за себе си, за своето Здраве по своя воля и желание.

Ако се откажете от Великата тройка, защото смятате, че тя не ви лекува, и предприемете простъпки към своето Здраве, грижейки се даже сам за паричните средства, които ще ви струва вашия личен избор, а не на здравната институция, в която са ви диагностицирали, вие нямате право на болничен, който да ви осигури спокойствие за определен период от време, в което вие да се погрижите за себе си и оздравявате. Точка.

Да повдигнем ли въпроса как здравната каса се точи от обикновените граждани, които не се грижат за своето Здраве. Здравната каса е на народа – всички (почти!) граждани на страната ни внасят всеки месец своите здравни осигуровки. Парите от здравната каса би следвало да се употребяват разумно и с оглед здравните случаи. Ето обаче какво се получава: някой се тъпче като за последно с години с боклуци, пуши, пие, не си обръща внимание, занемарява се. Следват: високо кръвно налягане, диабет и куп други болести, които са повод да харчим безогледно гражданския здравен бюджет. Значи аз плюскам, не се съобразявам, зная, че това зависи от мен и само от мен, и най-безочливо си харча пари, които „И аз съм влагал с години!“. Да, ама не. Влагал си и ти, но и много други хора, които са здрави, които се грижат за себе си, не плюскат, не пушат, не пият.

Категорични сме, че гражданският бюджет „Здравна каса“, следва да се използва по предназначение: превенция на Здравето в обучения за полезните храни, напитки и спорт, рекламни кампании и редовни рутинни прегледи с предписания за редовни хуманни рутинни изследвания, раждания и спешни случаи. Но не и за това, че някой не престава да се тъпче, да пие и да пуши, макар че много добре знае, че това не е добро за неговото Здраве. Ако иска, молим, нека се тъпче, нека се дрогира, нека дебелее, но, когато дойде моментът на лечението, трябва да заплати не от здравната каса, а от личния си джоб и то подобаващо. Знаете ли колко повече здрави хора ще има  по света? Много, защото ще знаят, че в случай на неразумност и последвала болест ще трябва да вадят парите от собствения си джоб, нищо че внася здравни осигуровки, окито е по-добре да отиват за ултрапревенция на нацията.

Ще бъдем откровени с вас. Моята, на Ади, майка беше алкохолик. Тежка форма на алкохолизъм години наред с цироза, с диабет, които в крайна сметка я повлякоха към нейната кончина на 66 години. Мислите ли, че тя не осъзнаваше какво прави? Много добре знаеше. Пушеше по две кутии цигари на ден, тъпчеше се с лекарства, които преглъщаше с алкохол. Тя знаеше много добре в какво състояние е, защото през последните пет години до кончината си тя ту влизаше в болница, ту излизаше. Точеше здравната каса като побесняла. И когато ние отиваме с малката ни дъщеря на ръце в спешното, защото температурата вече трети ден е 40 градуса, ако не сложим нещо в ръцете на нощния екип, няма кой да ни обърне внимание. Това не е нормално. Това е безотговорно както от страна на индивида, така и от страна на здравната институция.

Бюджетът на здравната каса все не стига и все се увеличава с всяка изминала година. Защо? Все по-болни ли ставаме? Вероятно, да. Или пък цените на някои изследвания скачат невъобразимо и не могат да бъдат покрити със старите бюджети? Възможно.

Огромен проблем настъпи, когато се дискутира въпроса с намалените бюджети за онкоболни. Страниците на вестниците, студиата по телевизиите и социалните мрежи забълваха огън и жупел по повод дискусията. Защо? Защо не се радвате, че няма вече пари за тежко облъчващите скенери, за отровата „химия“ и за горелката „лъчетерапия“? Защо не се радвате? Ще има повече здрави хора. Нямайки този избор, защото не могат да си го позволят от собствения джоб, хората ще се обърнат към малкото, скромното, към истинското – както обичаме да се шегуваме с Милен „към плод-зеленчукарника“, към дихателните практики, които са без пари, към спорта, който също е без пари, към природата и нейните ресурси.

Преди три години искахме да прекратим плащането на здравни осигуровки, защото се грижим за себе си и не използваме здравните заведения. Така или иначе, където и да сме ходили през годините, за да ни приемат навреме, все сме си плащали под масата. Ако се налага, си казахме, ще продължим да си плащаме под масата, след като има такъв вариант, стимулирайки безхаберието на системата и наглостта на здравните работници.

Не може, не дават – такъв е законът. Докато не се пенсионираме, все ще е така – ще си плащаме. Няма такава наглост! Да си плащат онези, които не се грижат за своето Здраве, за да има къде да се приютят след време.

На Милен болничен му бе отказан, защото не предприе предписанията. Направи само макробиопсия, което не е операция на езика. Отказа химиотерапия и лъчетерапия. Точка. Не че той искаше болничен, макар че аз настоявах да настоява и даже да мине през онкокомисия. Милен отказа, защото сметна този акт за проява на съжаление, което той не одобряваше.  Той не искаше да го съжаляват.

Хората, които ходят в чужбина, си плащат за Великата тройка от собствения си джоб. Хората, които в страната ни я предприемат, често казват „Е, то добре че касата я плати, че всяка химиотерапия е по 10 000 лева.“ Много е лесно да говориш така, когато тези пари не излизат от личния ти джоб, а от джоба на всички други. Хиляди хора у нас се „лекуват“ с химиотерапии. Стойностите варират в зависимост от болницата и дали е „червена“, „жълта“, „синя“ или „бяла“ химиотерапия (т.е. цвета на течностите, които се вкарват венозно в организма на човека. Помните ли многоцветната коледна елха? Пак за нея говорим). Хиляди левове ежедневно отиват за „лечебната“ елха. Хиляди. Опомнете се! Събудете се! Пробудете се!

Ракът в човешкия организъм не е инцидент, а явление, което се развива, благодарение на начина на Живот, който живее отделения индивид. Ракът не е катастрофа на пътя, нито падане от втория етаж, които имат нужда от здравни грижи.

Не е приемливо да сочиш с пръст Системата – Матрицата на една държава, в която ти също си част от колективната отговорност. Попитайте победилите рака дали стъпват в здравните заведения. Много рядко. Вероятно един път в годината за рутинни прегледи и най-вече за кръвни изследвания. А  много и не ги правят в конвенционалните здравни центрова, а на „частно“.

Истината е, че всеки трябва отговорно да поема последствията за своите грешки в свои ръце и изцяло за своя сметка.

Отговорното общество е сбор от отговорни индивиди!