E-mail   life@bethechangebg.com

  • BG
  • ENG
  • RUS

за Нютон и Една българска скаричка

Нютон пасти да яде пред тази бляскава случка.
 

…за скаричката за печене на сандвичи и организма на човека…

Кой изобщо би предположил, че може да се направи някаква, даже и малка, препратпка между една скаричка за печене на сандвичи с организма на човека. Е, дами и господа, аз, Ади, май първа правя това предположение. Нека се посмее заедно…

На караваната имаме една малка скаричка. От онези, които едно време се продаваха под път и над път за по 15 лева. И, въпреки че едно време такъв тип скарички бяха „хитът на няколко поколение“, днес в  домовете почти вече ги няма, защото микровълновата печка зае нейното място на кухненския плот. Скаричката бе забравена, после изхвърлена и накрая напълно пренебрегната като един уникален уред за бързо печене на сандвичи. Е, не много бързо, но все пак печене…

Онзиден реших, че една филийка хляб от елда със запечено козе сирене с яйчице отгоре може да дойде добре на моя изтънчен вкус. Много рядко хапвам нещо подобно, но точно онзиден ми се прииска. Прилежно подготвих всичко и, докато довършвах една от главите в книгата ни, сандвича се запече. Извадих го и веднага сложих тавичката от скаричката за миене, за да не засъхне и после търкай като луд. От топлинния процес тя се бе огънала доста, напречно някак си. В момента, в който пуснах върху нея студената вода, тя изсумтя нещо и се изправи като нова. И в този един миг ми просветна…няма да повървате. Окей, аз не съм Нютон и неговата ябълка, а Ади и моята скаричка… но ми просветна. Не само на Нютон може да му просветне. И други има на опашката за слава. Смях…

Дойде ми на ум, че скаричката е като човешкия организъм. Тъпчеш го, дехидратираш го, натоварваш го твърде много, не му даваш почивка, не го обгрижваш навреме, не го очистваш навреме, той става вял, немощен и в един момент просто се огъва … като тавичката на скаричката. Ей така, на една страна. Грозно някак си… Но е достатъчна само една живителна процедура, за да се изправи.

Да, човешкият организъм може… той може…просто трябва да не забравим да го сложим под течащата вода на добрите практики, добрата вода, обгрижването с обич и разбиране. И той ще се изправи. Това са законите на физиката. Това са законите на Живота. Той дава шанс да се поправим.

Ако бях заразяла тавичката от скаричката неумита, тя щеше да стои мръсна, неугледна, миришеща и крива. Надали изобщо щях да успея да я върна в изправен вид и да я сложа за нова порция сандвич след седмица. Така е и с нашия организъм. В момента, в който го зарежеш на плота, защото нещо друго е по-важно, той се вмирисва, изкривява грозно и не върши вече никаква работа.

Какво сравнение…

Нютон пасти да яде пред тази бляскава случка.

Българска. С една скаричка.