E-mail   life@bethechangebg.com

  • BG
  • ENG
  • RUS

НЕ ПУША ВЕЧЕ!

СПРЕТЕ ЦИГАРИТЕ ДНЕС! ОСТАНЕТЕ НЕЧИИ ЛЮБИМИ ХОРА И ПРИЯТЕЛИ. ПОВЯРВАЙТЕ, НА НЯКОГО НАИСТИНА МУ ПУКА ЗА ВАС!
 

Здравейте, скъпи Приятели на Здравето!

Отдавна не сме се „чували“ от страниците на нашия блог за Здраве, в който споделяме вече три години всичко, което вълнува нас, Ади и Милен (ежедневие, оздравителни практики, поучителни статии и просто разкази).

Вече осми ден физиката ми, психиката ми, очите ми, пръстите ми  и ума ми не знаят що е то почивка. Вече осми ден редактирам нашата втора книга, чиято премиера ще се състои на 25 Октомври 2018 година (за повече информация следете нашия блог и страниците на нашата ФБ група „Удоволствието да бъдем здрави! БЪДИ ПРОМЯНАТА!). Нашата втора книга „21 дни да промениш ЖИВОТА СИ! ПРОЕКТ ЗДРАВЕ“ е почти готова.

Книгата се оказа много голяма. Много. Тече втората й голяма редакция, по време на която трябва окончателно да  решим какво да оставим в нея и какво да запазим за третата ни книга, чието работно заглавие е „ЧАСОВНИКЪТ“. Интересно, нали? Още не сме приключили с издаването на втората ни книга, а вече говорим за трета. Ех, това му е хубавото на Живота – можеш да си поставяш цели всеки ден, да мечтаеш и да реализираш мечтите си. Защо пък не? Само онзи, който не мечтае, не реализира мечтите си. Ние сме от тези, които мечтаят  много и все на куп – на талази, на едро.

Няма как… този Прекрасен разказ, който написах по повод тютюнопушенето и вредата от този безжалостен акт от страна на някои онкоболни към и така крехкото им Здраве, трябва да отпадне. Написах този разказ с цялата си обич на Човек към други Човеци. Споделям го с вас от все сърце, и дано той ви се хареса.

 

На Кети и Нелос

Запознах се с тях през пролетта на 2016, когато за първи път открихме вратите на нашия Дом „Щастие-Олиф“ на къмпинг „Реа“ в Гърция.

Сгушени в една малка караванка на отсрещната страна на нашата малка уличка в къмпинга, аз наблюдавах ежедневието им. Отначало скрито, а не след дълго с поздрава „Ясас“ всяка сутрин започнах да ги опознавам по-отблизо.

Нелос цял Живот е бил капитан на кораб. Пътувал е много, и професията му по един особен начин бе оставила следи по препечената от слънцето му кожа и вечна усмивка на моряк, все едно че продължава да пори вълните със своя кораб. Кети, неговата съпруга - фина, крехка, красива бе домакиня.

И двамата много общителни, търсещи контакт със съседите за по чашка типично гръцко кафе и цигара.

Всяка сутрин подминавах в бяг малката им каравана по време на тренировка за поредния триатлон, а след себе си чувах шеговития въпрос на Нелос „Ади, тази сутрин кой те гони?“ И се смееше от сърце, поздравявайки ме за това, което правя за своето Здраве.

Не след дълго, от първия ден, в който отидох да им се представя (Нелос говореше отличен английски, а Кети по-малко, но с негова помощ общуването ни бе пълноценно и весело.), от собствениците на къмпинга разбрах, че те са първите постоянни заселници в него (Под постоянни се разбира, че живеят на къмпинга от ранна пролет до късна есен) – отпреди 25 години. 25 години! Това е много Живот.

Малката караванка, малката масичка пред нея с двата пластмасови стола с меки облегалки, вляво от чешмата машината за раздухване на изсъхнали листа, която чувахме всяка сутрин, двете кутии цигари и двата пепелника, двата малки вентилатора, единият обърнат към Кети, а другият към Нелос, двата халата за баня на вратата на караваната и шалът на Кети, който Нелос нежно намяташе на  плещите й привечер с жест, който говореше за тяхната вечна Любов – това беше техния свят, тяхната Идилия.

Всяка сутрин тиха музика и сутрешните им разговори огласяха дома им. Това бяха признаците, че вече са станали, както и по цигарения дим, с който някак си бяхме свикнали.

Кети с нов цвят на косата, Нелос с нови къси гащи – все ще ги подкачим за нещо и ще се посмеем заедно. Всички ги обичаха (И продължаваме да ги обичаме безкрайно!), защото бяха дружелюбни, весели, щедри и отзоваващи се на всяка молба за помощ. Отиваш с молба за едно яйце, Кети ти дава пет, защото така е преценила тя, и дума не може да става да спориш с нея, че пет са много и нямаш какво да ги правиш. Започнеш ли да обясняваш, тя ще намери основателна причина всяко едно от петте яйца да бъде в твоите ръце.

Всяка сутрин между 11:00 и 11:15 по малката ни уличка се задаваше Кети с една около метър и половина кожена бяла седалка за лодката им, кокетна плажна чанта и усмивка на лице. Пред която и каравана да минеше, Кети винаги имаше с какво да зарадва нейните обитатели. „Много са ти хубави цветята, Ади.“, „Ех, Хермина, каква е тази прекрасна покривка на масата ви. Чудна е.“, „Герхард, кой спечели вчера на барбут? Пак ли жена ти спечели?“, „Здравейте, нови съседи, вие откъде сте? Ние сме от тук, от къмпинга и от Атина.“ Винаги прилежно сресана, с някоя и друга кокетна фиба  в косата, и малко червило за цвят по възрастните й усмихнати устни. А след нея Нелос с усмивка, малка хладилна чанта с някоя и друга студена бира, и цигара в уста. И се смее, и се радва на съпругата си и нас. Докато изминат разстоянието от 200 метра до брега, минаваше доста време в приказки в обмяна на информация и много усмивки.

Всеки ден към 16:30 по същия път и със същите усмивки Кети и Нелос се връщаха от своя воден поход за деня.

Знаехме къде ходят, защото често минавахме покрай техния малък залив на острова отсреща, където Кети се печеше по монокини, нищо че годините й напредваха (на 82). И все ги поздравявахме ентусиазирано, а те на свой ред също ни възнаграждаваха с гръмко „Ясу, Ади и Милен!“. Никой не пристъпваше на техния малък залив, защото всички от къмпинга знаехме, че това е „тяхното място“. Просто уважавахме 25-годишната им традиция да са именно там през деня.

Дойде ли буря, Нелос все се оглеждаше дали някой не е забравил нещо пред караваната, което може да бъде намокрено и унищожено, все гледаше да помогне с въпроса „Всичко наред ли е при вас?“.

През лятото на 2017 година се запознахме и с тяхната дъщеря, която бе довела новородения им внук. Помня думите й към мен „Прекрасно е да се запознаем, Ади, защото много исках да зная коя е дъщерята от къмпинга, за която толкова много говорят мама и татко. Те много те харесват, обичат те и все за пример те дават колко много правиш за своето здраве.“ Този разговор ме направи още по-съпричастна с това прекрасно семейство, което ни даряваше само с обич.

Обичах да ги виждам пред караваната. Имах чувството, че те са нещо като Великият баланс на този къмпинг, и, ако тях ги няма, всичко ще се срине. Такова усещане имах, макар да нямах причини изобщо да мисля за срив. Те просто бяха най-възрастните на къмпинга като двойка, най-дълго на него, и  това вече бе достатъчно, за да мислим, че те са този Велик баланс на веселието и хубавото време.

А случи ли се да чакам пред банята в по-пълните с туристи месеци, Кети винаги ще ми отстъпи мястото с думите „Ти имаш много по-важни неща да правиш. Пишеш книга. Аз тук мога да чакам. Ти трябва да пишеш.“ И доказване на обратното не можеше да се случи, защото Кети настояваше.

На 1 Май 2018 година на път за Дома ни на къмпинг „Реа“ си мислех за моите приятели Кети и Нелос, за техните усмивки, за тяхното „Ясу, кукла Ади. Ти канис?“, даже и за техните пепелници, пълни с цигари, които бяха винаги чисти и винаги на малката масичка.

Пушеха много, пушеха винаги заедно.

Мислех си да сменя доставчика си на телефонни и интернет услуги,  за да не ходя до далечния град, но после си казах, че няма да го направя, даже и да съм недоволна от по-дългия път за оформяне на сметки, защото всеки месец Нелос ми даваше по някое и друго дребно евро, за да им сложа в предплатените карти. А офис на техния оператор имаше само в този по-далечен град. Реших, че няма да се лиша от този жест, който правех за тези двама възрастни хора, спестявайки им ценно време за тяхната лодка и техния малък залив на остров Диапорос.

Метаморфози, Никити, Ормос Панагиас…колата ми се движи, а аз в нея с моите мисли за любимия ресторанта на Кети и Нелос, за тяхната годишнина от сватбата, към празника на която се отправяха като той й поднасяше своята ръка. Няма такава красота във взаимоотношенията. Каква елегантност, какъв заразяващ чар.

Спрях пред караваната ни и първо изтичах да видя дали вече са пристигнали. Вече трябваше да са открили бивака. Но нямаше никого. Малката им караванка пустееше.

„Може тази година да са решили да дойдат малко по-късно, за да избегнат пролетните дъждове. Миналата година бе малко страшно с наводненията. Ще чакам .“И чаках всеки ден с трепет. Ставах и първо към тяхната караванка поглеждах. А те все не идваха…

След седмица реших да попитам собствениците на къмпинга дали знаят кога Кети и Нелос ще дойдат. „Ади, Нелос е починал през зимата. От рак на белите дробове. За Кети е много трудно. Продават лодката и караваната. Казаха, че може би някой техен приятел ще дойде, за да прибере някои неща. Това е. Няма да дойдат Кети и Нелос.“

Всичко в мен се срина и просто… заплаках. Толкова силно ме заболя сърцето. И сега, когато пиша тези редове, също неудържимо плача, защото…защото не мога да изкрещя „Не е честно!“, защото, за жалост, е… очаквано. Нелос не спираше да пуши. Правеха това почти непрекъснато. Накъдето и да се обърнеш да ги срещнеш с поглед, те двамата все с цигари в уста. И, въпреки очакваното, ми стана много мъчно и някак си самотно.

Представих си крехкото тяло на Кети над отиващият си от този свят Нелос. Спомних си даже онази шумна машина за издухване на  изпопадали пред караваната сухи листа от дърветата над тях, видях петте евро в ръцете си, които внасях за още няколко минути разговори с Атина, и видях усмивката на Нелос, която и тази сутрин ме пита „А тази сутрин от кого бягаш, Ади?“, и после гръмкия смях с онази вечна накъсана кашлица, която имаше.

Стана ми толкова мъчно… Свих се и се прибрах в караваната в опит да не поглеждам към малката, в която вече ги нямаше моите Приятели.

***

Тази сутрин чух суетене пред малкия дом и разпознах къдравата коса на Кети. Затичах се, после се спрях, защото не знаех как да пристъпя, какво да кажа. Тя ме вида и се спусна към мен. Прегърна ме толкова силно, че се зачудих откъде такива здрави ръце в тази крехка жена.

-        Ади, кукла, той толкова много говори за теб, за Милен, за вашата борба. Но за него вече бе късно. Откриха рака в четвъртия стадий, и той си отиде. Не го боля, не страда физически, просто…за  никого не беше леко. Той искаше да те чуе, но така и не посмя да те безпокои.

-        Но защо? Аз много бих се радвала. Защо не ми се обади?

-        Ние, Ади, не сме като повечето хора. Ние нямаме много приятели, защото винаги сме си били толкова себедостатъчни в приятелството и разбирателството си един с друг, че никой друг не ни е бил нужен, за да радва живота ни на хора. Затова е толкова мъчно за мен. Аз не зная как да живея без Нелос. Моят Нелос. Просто не зная, защото … той бе моя свят. Той не  искаше да се бори, защото вярваше, че е време да освободи място за някого другиго на земята. Отиде си достойно. Без да говори за болките си и без сълзи на очи. Той ти изпрати поздрави. И на цялото ти семейство. Той говори за теб. Той много те обичаше, Ади.

-        Кети, аз…не зная какво да кажа…вие за мен сте като родители тук. Аз…

-        Няма какво да направим. Такъв е Животът. Ние знаем какво правим в него. Знаем и за доброто, и за лошото. Цигарите го погубиха. Мен, вероятно, също ще погубят. Но така ще се видя с него, защото трябва да бъдем заедно. И ми каза „Да вземеш онези постелки за йога, които са в караваната, да ги подариш на Ади, защото тя ще ги оползотвори за нейните спортни занимания.“ Каза ми да раздам всичко и да продам караваната. Така и ще направя. Вече имаме интерес от няколко човека.

 

Докато Кети произнасяше последните думи към мен, нещо зад нея привлече погледа ми. В първия момент не разбрах какво е то и се опитах да се съсредоточа върху лицето й, но умът ме върна обратно, и аз разпознах цветния етикет на колата им, който гласеше „Nellos & Kaiti“. Спомних си за този етикет на задния прозорец. Решили да си го направят на една годишнина, когато били на 75. Прегърнах Кети и й казах „Обичам ви.“ „И ние теб, Ади. До нови срещи, но не тук, на Халкидики. За мен ще е много трудно да се върна още веднъж тук. Много… Идвам просто защото трябва да освободя караваната от нашите вещи, за да се настанят новите й обитатели. Даже не зная за какво са ми всички тези неща. Нищо вече не ми трябва. Само Нелос до мен… Него искам.“

Вратата на колата се тропна, и поемайки своя ход далеч от мястото, в което бяха споделили Любовта си 27 години, аз отново прочетох…

… Nellos & Kaiti…

Затичах се към караваната, влязох под палатката, седнах на пода и… заплаках… А погледът ми не изпускаше от очи трите постелки за йога, които Нелос подари именно на мен.

в памет на Нелос

Сбогом, Приятелю.

Светлина по пътя ти…

В цветния двор пред караваната ни имаме малка къщичка във вид на малка църквичка (от онези - гръцките) в бяло със сини куполи и малки кръстчета. Всяка вечер паля свещичка в нея в почит на моя Тате Стефан и Нелос. Всяка вечер поглеждам към малката църквичка, често със сълзи на очи, знаейки, че Тате си отиде, защото не се пробуди за болестта диабет, а Нелос, защото не се пробуди за вредата от тютюнопушене.

НИЕ, АДИ И МИЛЕН ЦАНОВИ,

ПРИЗОВАВАМЕ ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС

ЗА РАЗУМНОСТ В РАЗБИРАНЕТО,

ЧЕ ТЮТЮНОПУШЕНЕТО УБИВА.

СПРЕТЕ ЦИГАРИТЕ ДНЕС!

ОСТАНЕТЕ НЕЧИИ ЛЮБИМИ ХОРА И ПРИЯТЕЛИ.

ПОВЯРВАЙТЕ, НА НЯКОГО НАИСТИНА МУ ПУКА ЗА ВАС!

 

Днес, 30 Май 2018 година, посветих сутрешния си крос на Нелос. Отново тичах пред малката им караванка, която сгушена сред дърветата очаква новите си обитатели. Един въпрос все се въртеше в главата ми. Виждах съвсем ясно лицето на Нелос, който отново с усмивка на лицето ме питаше „Ади, а тази сутрин кой те гони?“, и аз му  отговорих на глас, въпреки че нямаше кой да ме чуе „Гони ме евентуалната болест, Нелос, а аз бягам от нея. Тичам към Здравето!“.

 

СПРИ ПУШЕНЕТО!

Цигарите са наркотик!

Всеки, който пуши, е наркоман!

Има добри и лошо наркотици. – не е вярно!

Повечето наркотици не вредят на ума. – не е вярно!

Никой не знае какво кара хората да взимат наркотици. – не е вярно!

Към повечето наркотици не се привиква. – не е вярно!

Алкохолът не е наркотик. – не е вярно!

Марихуаната не е вредна. – не е вярно!

Екстази е по-безопасно от другите наркотици. – не е вярно!

Наркотиците засилват творческите способности. – не е вярно!

Пушенето на цигари не е наркозависимост. – не е вярно!

Кофеинът не е наркотик. – не е вярно!

Пристрастяването към храна не е наркозависимост. – не е вярно!

Наркотиците изострят сетивата. – не е вярно!

Наркотиците се задържат за кратко време в организма. – не е вярно!

Наркотиците причиняват рак. – ВЯРНО Е!

Хората, които са пристрастени към някой наркотичен вид живеят  с огромната заблуда, че те са безопасни. Същото се отнася за марихуаната, цигарите, пурите и храната. Понякога те откриват, че са грешили, но вече е било твърде късно за поправителна сесия.

Всички наркотични вещества са силно токсични или по друг начин казано – те са отрови!

Наркотиците (тютюнопушене, пристрастяване към храна, сладко, алкохол, марихуана, екстази, кокаин, амфетамини, инхаланти, халюциногени, хероин, лекарства и други) увреждат ума, предизвиквайки „бели петна“, карат човека да изглежда муден и глупав. Хората намират спасение в зависимости, поради желание да избегнат проблем или нежелани чувства. Истинското решение не е в поредната цигара тютюн или марихуана, а в намиране на причината за проблема и неговото последвало разрешаване. Действието на наркотичните вещества е често краткотрайно, и пристрастеният организъм иска и още, и още наркотик.

Наркотиците изгарят витамините и минералите в тялото на човека. Тютюнопушенето и марихуаната увреждат белите дробове, нервите, мозъка и сърцето. Кашлица, хрипове, храчкоотделяне, бронхит, пневмонии – резултати от приема на наркотици.

В дима на марихуаната има 400 химикала и за 60 от тях е доказано, че могат да предизвикат рак.

Химикалите от зависимостите остават в тялото с години. Те съдържат невротоксини – отрова, която уврежда нервите. Възможна е появата на психотични симптоми.

Стероидите също са вид наркотик, към който не малко хора в наши дни са пристрастени. Ще ги срещнете и като „гимнастически бонбони“. Злоупотребата със стероиди води до болести на сърцето, включващи сърдечна атака и инфаркт.

Алкохолът предизвиква увреждане на черния дроб. Бременни жени, които пият даже и по една-две чашки за удоволствие винце по време на бременността, може да родят деца с физически и умствени проблеми.

Наркотиците унищожават творческите заложби. Наркотиците притъпяват сетивата и човек действа неразумно. Те сковават нервната система.

Хората, които живеят със зависимости, често не осъзнават какво се случва с тях, въпреки че околните го виждат и им споделят за тези явления. 

Винаги има проблем преди наркотиците

и той най-често е разрешим!

 

Аз, Ади, съм била и от двете страни на барикадата. Била съм пушач 23 години с няколко успешни прекъсвания, на които обаче не устоях. След като спрях цигарите, разбрах нещо много важно, което споделям и тук с вас.

ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ ЗАПОЧВА, КОГАТО СПРЕШ ЦИГАРИТЕ!

Всички от ранна детска възраст знаят, че цигарите са вредни! Затова и не даваме на малките си деца да пушат цигари, въпреки че го правим пред тях години наред с репликата „Да не се научиш да пушиш, защото е много вредно. Цигарите са отрова за организма.“ И в същото време продължаваме да вдишваме тежко същата тази отрова (по-скоро множество отрови!). Защо? Защо не даваме на децата си да пушат, а ние пушим? Каква е разликата между тях и нас? И те са с човешки организми. Какво си мислим, че се случва с нашите тела във времето (с израстването), което ни кара да си мислим, че сме предпазени? Няма такова нещо! Нищо не ни предпазва!

Някои хора хитруват с репликата, която уж ги спасява от отговорност „А, то така или иначе са отровени и въздухът, и водата, и почвата, и плодовете, и зеленчуците, и месото и какво ли още не. Та то цигарите ли ще обърнат каруцата?“ Знайте, че замърсеният  въздух може и да не успеете да избегнете, защото за момента нямате друга възможност за Живот извън града, но цигарите можете, защото зависят от вашия ежедневен избор – да извадя ли от джоба си пет лева за цигари или да не извадя. В единият случай замърсеният въздух на урбанизацията/човешката еволюция в транспорта ви убива, а в другия – ВИЕ САМИ ПОСЯГАТЕ НА ЖИВОТА СИ!

Драстичното покачване на цената на кутия цигари възбуди огромни дебати и недоволства преди години. Но те не спряха употребата им! Ако бяхме толкова отговорно активни и при други покачвания на цени на жизненоважни услуги, цена нямаше да имаме. ТЮТЮНОПУШЕНЕТО УБИВА! също не пробужда хората.

АКО СТЕ ОНКОБОЛЕН И НЕ СПРЕТЕ ЦИГАРИТЕ,

ПРОЕКТ ЗДРАВЕ НЕ Е ЗА ВАС!

Можете да хвърлите книгата ни на боклука.

Това решение също зависи от вас.